The Diary
Дневникът на Георги
Понеделник, 26 Октомври 2020
Пуснах нова версия (3.1) на videohubctrl. Благодарение на добри хора, които ми изпратиха конфигурация на Universal Videohub 288 вече има поддръжка за ALARM STATUS и няколко други команди.
Повече подробност за новостите има в ChangeLog, а какво всъщност прави videohubctrl и какво поддържа пише в README файлът на проекта и videohubctrl man page.
Кодът е достъпен от videohubctrl git repo.
Неделя, 3 Юни 2018
Всеки има нужда да бъде спасен от свинщината, наречена "реклама" във всичките и форми. За хората с компютър и бразуер, това отдавна е решен проблем благодарение на AdBlock и подобни плъгини (стига да не използвате браузер като Chrome, но в този случай си заслужавате всичко дето ви се случва).
По-принцип не оставям компютър без инсталиран AdBlock, това си е направо обществено полезна дейност. Кофтито е, че на мобилния телефон, дори и да използвате Firefox и да имате подходящите Addons, програмчетата пак се изхитряват и ви спамят.
Сега, ако сте root-нали телефона (което никой не прави), можете да направите нещо по въпроса, но си е разправия, а както всички знаем, удобството винаги печели пред сигурността.
За щастие има има много лесен начин, да се отървете от долните спамери в две прости стъпки:
1. Инсталирате си Blokada.
2. Активирате я.
Et voilà - никъде повече няма да ви изкача спам,
Как работи нещото? Прави се на vpn защото това му дава възможност да филтрира dns заявките и съответно когато някоя програма пита за pagead.doubleclick.net и подобни - просто му отговаря с 0.0.0.0
Просто, ефективно, не изисква root и бърка директно в джоба на всичката интернет паплач, която си въобразява, че може да ви залива с лайна 24/7.
[ Коментари: 1 ]Коментари
Сряда, 21 Февруари 2018
Рéзко влязох в бъдещето минавайки на https благодарение на Letsencrypt.
Вече съдържанието на тази страничка е достъпно през криптирана връзка и можете да я разглеждате, дивейки се на моето великолепие без никакви грижи освен глобалното затопляне и сексуално пренасяните зарази.
Следващо включване се очаква след +-3 години ако още съм жив дотогава.
И едно емоджи за изпроводяк: 😈
[ Коментари: 6 ]Коментари
Ха честито 😁
Само да не забравяш да го подновяваш, че 3 месеца летят бързо. 🚴♂️
Затова съм наел автоматизация,че иначе бързо ще изпадна от глобалната мрежа ;)
Имаш ли някой скрипт за по-старичък слак, че не ми се пише? :-D
Нещо ей такова, вероятно ще свърши работа:
https://github.com/hlandau/acme
Мерси! Ще го пробвам тия дни.
Хайде честито за https-а :) До след 3 години :D
Събота, 13 Юни 2015
Когато от мързел вместо да си добавиш нова аларма си промениш тази, която ползваш за събуждане за работа, не е учудващо, че в събота сутринта - аларма нямаше.
За голям късмет се събудих в 5:30 набързо хапнах един сандвич, напълних джобовете с провизии, а докато карах към старта успях да хапна още един сандвич. Стигнах точно навреме и в 6:02:18 минах старта заедно с голямата тълпа.
Хората, които изпреварвах бяха готини, никой не се пречкаше и изобщо беше изключително културно и колегиално. Големи благодарности на колегата, който ми услужи с ключ, за да си затегна спирачките след Железница. Някъде в началото на обиколната алея си загубих предния калник, даже и не разбрах кога съм го изръсил. Минус тези две дреболии, техниката беше перфектна.
Темпото ми беше много добро, хапвах и пийвах през цялото време и нямах моменти на слабост. По пунктовете зареждах с вода, а нещата, които си носех за подкрепа - стигнаха точно. Рънътъ му е майката...
Негативите - регистрирах се online в 23:15 две седмици преди обиколката. Получих си е-пощата, но за щастие не успях да платя през epay, та на следващия ден пратих Сиси до спортен магазин Алпи, който е на 10 мин от вкъщи. Там не ме намерили в списъка (?), изобщо нямало номера, който ми бяха пратили (2241), а ме записали в някакъв списък и ми дадоха номер 4119. През всички пунктове, през които минах, ми записваха номера, но гледам, че изобщо ме няма в класирането.
Иначе номер 131, който завърши около 2 мин след мен и го обявиха по уредбата си го има. Предполагам, че тези дето правят timing-а, не са получили информация от "ръчните" списъци и освен мен ще има и други дето все едно не са се явили и понеже са отчитани само като минали номера - изобщо не ги показват, защото просто не знаят кои са.
Аз понеже си имам едно наум, че тук действа бг организация си мерих сам и си имам пълно отчитане.
Второто нещо, което ме подразни, този път не свързано с организация, беше едно участник, на който на фланелката отзад пишеше "Христов". Та този герой ме изправари в началото на обиколната алея и незнайно защо се чувстваше длъжен да вика по ходещите туристи, все едно му дишат въздуха. Груби селски прояви, при условие че хората се разхождат и бяха изключително отзивчиви като се отместваха в момента, в който ни видят или чуят (звънче за 2 лв. прави чудеса). Та карайки след него се извинявах от негово име. Ебахти и повярвалият си състезател.
Времената както съм си ги отчел на хронометъра на телефона:
00:32:15 - На Бялата вода
00:41:50 - На Тихия кът
00:49:35 - Пункта над Владая
01:03:44 - Началото на Водния канал
01:46:36 - На влизане в Кладница
02:08:54 - На върха преди спускането към язовир Студена
02:15:48 - Начало на пътя за Боснек (тук почивах няколко минути)
02:32:52 - На изхода на Боснек за Чуйпетльово
03:04:01 - На пункта в Чуйпетльово (тук почивах няколко минути)
03:29:46 - На Смильо
03:42:40 - На пункта в Ярлово
04:36:14 - На излизане на пътя за Ярема
04:58:40 - На пункта преди Железница (тук почивах няколко минути и смазах веригата)
05:16:41 - В началото на обиколната алея
06:01:18 - Под басейните на Симеоново
06:28:12 - Финал
Според компютъра на колелото, който отчита само времето в движение съм минал 93 км.
за 06:01, тоест не съм ги губел времето в почивки.
Имам си тиквен медал за участие :) Под шест часа и половина е по-добре отколкото се надявах, човек винаги иска повече, но с текущите ми килограми това вероятно е близко до максимума, който мога да изтискам от себе си.
Доволен съм, но имайки предвид неуредиците с номерата и официалното отчитане, сериозно се чудя дали догодина да давам 50 лв. за такъв културен живот.
Поздравления на завършилия първи - три часа и 58 минути е невероятно време!
[ Коментари: 13 ]Коментари
Между другото сега се загледах в класацията на официалния сайт. При всяко зареждане показва различни данни. Нещо тотално е оакано...
Здравей, само за инфо - какво използваш като HW, за да си тракваш времето в дадени checkpoints?
Нищо сложно, ползвах на телефона stop watch-а и цъках Lap. После си записах времената и карайки подред (помня къде съм отчитал) попълних кое време къде е било. Това определено не работи при по-чести отчитания, но аз отчитах само на основни точки.
Възможно ли е номера да ти е 4116, а не 4119, да са те записали като Georgi Georgiev, и да се бутнали резултата ти при скороходците? Финиширал е 104 с време 5:52:02.9... под него има още един Георги Георгиев: 108. 4014 Georgi Georgiev 6:27:29,0 - времето му е близко до твоето, но не и номера... И в други години се е случвало време на скороходци да се озове в класирането на колоездачите и обратното...
Едва ли съм станал скороходец :) Просто поради някаква причина не са ме отчели.
За 6 часа и 28 минути трябва да си някъде 185-186-ти. Такова място от 1090 участника е дооооста напред. :) Жалко, че не са те записали. Иначе 50 кинта прибраха нали....
Няма как да са те писали при скороходците, защото първият там е с време от 8 часа и 6 минути. :)
Но при дуатлона има един Георги Георгиев на 18-то място № 4014 който вторият ден в неделя има време 6ч,27мин,29сек.... :) :)
След като писахме на организаторите, поправиха класирането и вече ме има в официалните резултати :-)
Явно имало смисъл човек да се оплаква.
Място: 186
Номер: 4119
Име: Георги Чорбаджийски
Време Чуйпетльово: 3:03:56.4
Време финал: 6:28:34.0
Изоставане от първия: +2:30:15,3
Средна скорост: 13,8 км/ч
Че ние сме карали почти едновременно - бях номер 241 и съм само 4мин преди теб, този крос определено го забелязах добре въртеше :)
Само две уточнения:
- номерата на регистрацията и номерата на състезанието не съвпадат. Предполагам, че е заради разделението на 3 групи тази година: бързи (до номер около 200 (финиш преди 5 часа)); бавни (до номер около 500 (финиш между 5 и 9 часа); по-бавни (финиш 9 часа +). Явно са взимали предвид времената от миналата година;
- race timing bg, се оплакаха, че след състезанието е имало атаки към базата им от данни и затова всички времена не бяха коректни след него;
А да пробвай strava - https://www.strava.com - опеределено мотивира :)
Kudos! :)
А така....Справедливост трябва да има! :)
На първият средната му скорост е 22,6 км/час?!?!? Малей... Аз правя такава средна скорост с моя бегач, но не и на разстояния от близо 100 км, а на по-къси до 50 км, с по-леки изкачвания и спускания, и разбира се с каране само по асфалт, а не по черно... :)
Днес както си слушах психоретрочалга...(както правя всеки ден) ;-)))) попаднах на една позната мутра...и реших да споделя откритието срещу процент ;-)
https://www.youtube.com/watch?v=ZV-3sIAvyzI
Чудесно си го написал обаче зеленият цвят ми извади очите.
Е, реши ли вече дали и тази година да дадеш 50 лв. за такъв културен живот?
Още не съм решил имам време до 10-ти юни да се наканя. Така или иначе изпуснах 30 левовата регистрация до 6-ти май, сега пак ме чака евентуално даване на петдесетарка.
Събота, 30 Май 2015
Завъртях и втора обиколка на Витоша. Време - 6 часа и 50 минути. Този път горе-долу бива. Поне си изпълних задачата да сляза под 7 часа.
Под 6 часа за мен ще е доста трудно постижимо със сегашната ми физическа подготовка, килограми и техника, но 6:30 не изглежда невъзможно.
Носех си достатъчно храна и нямаше проблеми с енергията (макар че от преживяне на корнита ме заболяха мускулите на ченето). Водата ми свърши след Смильо, та допълних чак на чешмата по пътя надолу към Железница. При официалната обиколка пунктовете където човек може да долее много ще помагат (ако имат и смазка за верига ще е направо wunderbar).
Този път карах почти навсякъде, а бутането беше ограничено само до най-гадните и изровени места.
Имаше много колеги велосипедисти, каращи по обиколката. За мой кеф изпреварих поне 50 човека по целия път (да речем, че се возеха), като само един сериозно изглеждащ пич ме настигна от нищото, точно на излизането за Боснек, профуча покрай мен и повече не го видях.
Техниката пак ме прецака. Имах точни измервания на времената до ключови места, но на слизане от Смильо реших на направя една снимка в резултат на което stop watch-а взел, че се занулил. Освен крайното време от 6 часа и 50 минути (което смятам между часа на тръгване - 10:40 и часа на пристигане - 17:30) ми останах само няколко други числа:
- До Бялата Вода - 30 мин.
- До Чуйпетльово - 3 ч. и 10 мин. (До там са ~47 км.)
- До Смильо - 3 ч. и 40 мин.
- Време в движение (според компютъра на колелото) - 6:02:23
- Максимална скорост - 56:83 км/ч.
- Изминато разстояние - 93 км.
Този път карах по табелите и не съм бъркал пътя. Оказва се, че при предишното минаване на две места съм се отклонил (от маркировката има какво да се желае).
По обиколната алея падналите дървета са разкарани и няколко моста са оправени, но все пак има две места без мостове, а три са все още счупени.
Сега само остана да се запиша за 13-ти, да се явя и да не се пребия докато се бутаме с хилядата други маймуни като мен.
[ Коментари: 5 ]Коментари
Айде, ще стискаме палци :)
Имаш ли някакъв log на маршрута, че да види човек по картата откъде се минава? Нещо като Strava или от рода?
Ето няколко адреса:
http://yordan.radunchev.com/misc/vitosha100.html
http://www.bikemap.net/en/official/240047-vitosha-100/#/z14/42.55358,23.30826/osm
Защо те няма в класирането?
Щото организацията е българска :) Ще обясня.
Събота, 2 Май 2015
Днес минах за пръв път обиколката на Витоша. Време - 7 часа и 13 минути. Не съм доволен.
А сега оправданията и изводите.
Не трябва да се носи раница, болят ме рамената от нея, пък и в нея нямаше нещо кой знае колко полезно. На колелото си имам помпа, която макар и малка върши работа, така че не ми трябва втора, храната е по-добре да я сложа по джобовете на колоездачната риза, а и гърбът ми няма да е толкова мокър.
По-достъпно и повече ядене (някакви Корнита например). Четирите банана и двете кутийки по 500мл Monster, не ми помогнаха кой знае колко и към Чуйпетльово и на Смильо видях зор, а и след това бая бутане имаше из полето след Ярлово, докато не излязох на пътя за Ярема.
Преди язовира се обърках и загубих време. Имаше някаква шибана бариера на пътя и нали съм изпълнителен реших, че от там не се минава, а в реката преди Ярлово веригата се заклини яко и трябваше да свалям задната гума. Отгоре на това там се ресетна и компютърчето, та останах само с информация за физическото време. До там бях стигнал за ~4 часа физическо време.
По обиколната алея над Бистрица има много паднали дървета и трябва да се правиш на маймуна, за да минаваш покрай, над и под тях. На доста места малките дървени мостчета са счупени и минаването е шибано.
Този път не успях да падна, минавайки покрай водадайната зона над Симеоново, но за сметка на това инкасирах яко падане на алеята към Кладница. Предната гума се заклини между два камъка и направих класическо излитане през кормилото в драките и дръннах каската в един камък. Пораженията не бяха много тежки - имам цицина над едната вежда, но направо не ми се мисли ако бях без каска, ожулих яко дясното рамо и дясното коляно. Малко преди това при преминаването през един канал колелото подскочи и така ритнах с левия пищял педала, че видях звездички. Сега си имам две дупки в крака в интересна конфигурация и сериозна подутина.
От маркировката има какво да се желае. Сега четейки описанието на маршрута виждам, че на няколко места съм заобиколил и съответно съм загубил време. При следващото минаване, ще трябва да внимавам повече, но ако маркировката се подобри ще е чудесно.
Не успях да се окалям много (този път не направих глупостта да карам без калници), но пък заради преминаването през разни рекички (някои си бяха бая пълноводни) и дълбоки локви, обувките ми джвакаха през цялото време.
Най-неприятната част от пътя ми беше след Ярлово по шибаните поляни с бабуни и коловози. Там бутах почти през цялото време, където имаше изкачване и загубих над час за няма и 10 километра. Предполагам, че ако се бях подкрепил както трябва бих могъл да не губя чак толкова време там.
До началото на обиколната алея стигнах за 5 часа и 20 мин.
Следващият път 100% трябва да сляза под 7 часа, а в сферата на добрите пожелания си мисля за 6:30 и надолу.
Сряда, 3 Декември 2014
От доста време ми се търкаля един Blackmagic Micro Videohub. Желязото е доста полезен SDI рутер, но за съжаление се управлява от една тъпа програма под Windows, което разбира се за сериозна работа е неприемливо. Не бях поглеждал документацията на устройството (има входове и изходи - какво да му чета), но миналата седмица реших, че е време да му напиша някаква свястна програма за настройка.
Веднага го почнах по сложния начин - виртуална машина от другата страна един wireshark и цък-цък по програмата. За моя изненада протоколът се оказа много семпъл. Още по-приятна изненада беше фактът, че в документацията на устройството беше документиран /донякъде/, а аз заради нечетене вадя големите пушкала. :-)
С малко играчка и седмица занимавка резултатът е videohubctrl. Програмата поддържа всичко, което зная как да се поиска и настрои през текстовия протокол. Това са входове, изходи, monitoring, серийни портове, processing units и frames. Последните две вероятно не работят, защото нямам как да ги тествам, така че ако на някой му се намира Workgroup Videohub да се обади.
Повече информация за програмата може да се получи от подробния README файл и от man(1) страницата.
Надявам се програмата да е полезна и за някой друг освен за мен. Лицензът и е MIT, кодът се хоства както е модерно в гитхъб при другите ми публични неща.
[ Коментари: 2 ]Коментари
Трябва ли ти още документация?
Имаме вътрешни хора в BlackMagick :)
Документация - по-скоро не (е, ако има няма да откажа разбира се).
Те ако имаха док за тези неща, които ме интересуват, сигурно щяха да са го публикували.
В README файла има TODO, където е описано какво не зная и се чудя:
https://github.com/gfto/videohubctrl/blob/master/README#L398
� �същност най-полезно би било ако може програмата да се тества на разни модели, защото аз съм я тествал с най-малкия, а той поддържа нищо и половина, така че функционалностите са правени само по спецификацията, но не са тествани на реално желязо.
Петък, 14 Ноември 2014
На източния фронт - нищо ново.
Междувременно две нови приключения на баща ми:
Румъния - Трансалпина, Трансфагарашан - септември 2014 год.
Светилището на Анапурна. Трекинг до базовият лагер, рафтинг по Кали Гандаки и летене с парапланер в Непал, септември - октомври 2005 год.
Второто всъщност е от далечната 2005 г., но чак сега се публикува в пълен размер заедно със снимките.
Приятно четене.
Сряда, 1 Октомври 2014
Отварям сутринта гаража и виждам как задната ми гума е на капла. Мамка му, вчера я оставих ОК. Зачудих се дали да не взема другото колело и да оставя смяната за друг път, но реших да не оставям днешната работа за утре (първа грешка за деня!).
Смених гумата, а тази дето свалих за нищо не става, защото има огромна дупка. Ще се хвърля. Помпя ново сложената - няма никой, но пък се чува едно издайническо пссссст. Свалих пак гумата гледам новата вътрешна и виждам, че там където е била сгъната по ръбовете се е разпорила на две места. Добре че имам още една резервна.
Свалих бъгавата, разглеждам втората резервна и виждам, че и тя е тръгнала да си ходи като на едно място на ръба скоро ще се цепне. И без лепенка държеше, но все пак и лепнах една, напомпих я горе-долу и тръгнах към бензиностанцията да я донадуя.
Помпя на бензоностанцията (втора грешка за деня), помпя и по едно време - БУМ! Хайде останах пак без гума, пуста алчнотия да ги помпя много. За чий ми трябваше да я качвам над 4.
В крайна сметка от две резервни гума останах без нито една, а отгоре на това се наложи да ми сменят не само вътрешната, но и външната, защото и тя се била цепнала.
Равносметката за днес (засега) - минус три вътрешни гуми и една външна.
Неделя, 21 Септември 2014
Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го върна, че и малко отгоре.
Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница, като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.
Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат. Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата...
Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания (носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!
Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си успях да спра след спускането от Боянската църква и да се добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките, но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път, който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш за спиране (добре че номера сработи...).
Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който
говори сам за себе си:
За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък че го човърках половин час, за да го върна към живот.
Хубаво е човек да има рожден ден!
[ Коментари: 4 ]Коментари
Значи с теб сме се разминали вчера по пътеката от Железница. Ние бяхме четирима, с едно бебе и едно двегодишно. Много ти се зарадвахме и изпаднахме в носталгичен пристъп по времето, когато карахме в дъжд и кал и Мишел също спираше по България с подметките на обувките. Добре разбирам адреналина, за който говориш. Честит рожден ден! :-)
Имаше доста туристи по пътеката въоръжени с дъждобрани, явно хората си ходят (браво за което!). За подобни срещи съм си сложил звънче и гледам да внимавам като се разминаваме, защото зная колко е неприятно някой да прелети край теб и да го усетиш в последния момент.
Жорка, случайно намерих твоя блог, ..все така разсмиваш хората както в добрите стари времена, ...поздрави, и бъди все така веселяк!
Браво! Хуморът ти е страхотен! Малко хора могат така да се надсмиват на собствените си грешки , а това означава, че си широко скоен човек, обичаш живота и му се наслаждаваш. Успех!
Четвъртък, 18 Септември 2014
70 км за 7 часа. Не звучи като епично каране. То и не беше де. Поне 40% беше бутане и носене на колелото. Друг път ако има такъв културен живот - аз няма да се записвам /вероятно утре ще размисля.../.
С добро темпо тръгнах за Железница (през Бистрица по пътя) и след като стигнах до края на селото се върнах в началото на изкушаващата отбивка с табела "Черни Връх, хижа Алеко".
Викам си - к`во толкова, ще го помъча час-два, пък и не е лошо човек да се качи на Черни Връх. До отбивката и мотаенето из селото бях минал само 29 км. за някакви си час и 40 мин с добро темпо, така че сила - бол.
Първият километър нагоре се кара, аз карах до там където е отбивката за Обиколната алея (и трасето за Витоша 100), че дори и малко след това. Гледам пред мен една гора и един стръмен път нагоре, мисля си "я да взема да се върна да тествам трасето на обиколката" ама нали съм си прост, почудих се малко пък отново хванах пътя за Черни Връх.
Хайде след това бутай из гората, бутай по баира, бутай през морените и изровената пътека, гази из блатата, карай малко и така девет километра и половина за три часа докато го докарам на връх Черни Връх. Естествено там беше мъгла навсякъде, едва се вижда на 50 метра - демек, гледки никакви. Хареса ми метео станцията с голф топката отгоре. Изглежда доста футуристично.
Пуснах по чакъления път, като разбира се обърках посоката на едно място та трябваше да се връщам и хем бавно се движа (от страх да не счупя нещо по техниката), хем пак останах без ръце едва пускайки с 15-20 км/ч. Бах тия чакъли и камъняци (и студ!)...
От там хижа Алеко за малко подкрепа и фиууу надолу по пътя, за почивка и изчистване на главата.
Събота, 13 Септември 2014
Тръгнах за Копитото и вероятно защото минах по стария Беловодски път (откъдето всъщност официално минава Витоша 100), карането ми беше с около километър по-малко до горе. Хубавото беше, че времето го свалих с над 10 минути спрямо предишното качване (днес го качих за час и 18).
От там тръгнах по downhill пътеката, но понеже съм сам, а и ми се видя доста сериозно реших да не се правя на интересен и вместо това се върнах на пътеката за Боянския водопад, след което продължих нагоре за хижа Момина скала. Качването до там ми отне около 40 минути като в кофтите места имаше малко бутане.
Пих една вода от Перловска река и мислех да пускам надолу и да си пиша една червена точка, но вместо това свих нагоре, за да видя докъде ще ме изведе пътят (табелите са малко кът).
Минах покрай две много грозно зарязни хижи, като на втората пътят свърши, но пък имаше табела за хижа Алеко. Пътечката изглеждаше прилична, та реших да видя докъде ще ми стигнат силите. След малко каране и след това доста бутане (пътеката е отврат - големи камъни, корени и мизерия) стигнах до заслон Ушите и Торфено бранище, където изгубих 15-ина мин., за да сменя спуканата задна гума, след което с добро темпо стигнах до хижа Алеко откъдето се спуснах надолу по пътя.
От хижа Момина скала до хижа Алеко включително смяната на гумата ми отне около час и 50 мин, закръгляйки пътя Борово - Копитото - хижа Момина скала - заслон Ушите - хижа Алеко на 3 часа и 50 мин.
[ Коментари: 2 ]Коментари
Много важно е да са ти добре напомпани гумите, защото иначе ще си като онези 50-100 симпатяги, които сменят гуми по време на обиколката.
Добре бяха и двете (по спецификация пет атмосфери, доста твърдо, но колелото върви стабилно). Интересното беше, че гумата се пукна от вътрешната страна на някакво никакво място (камъните ги минах без проблеми), изглежда заради някаква сериозна компресия спица се беше забила в нея.
От както почнах да карам повече извънградско винаги си нося резервна гума + лепенки + помпа, за да не се окажа на 30-40 км от най-близката гумаджийница с тъпа усмивка, чудейки какво да правя...
Неделя, 7 Септември 2014
Качването до хижа Алеко не е особено трудно, повече е досадно. Паветата са гадост, особено в началото на пътя големите направо ти пречат да караш. Едва стигнах до отбивката за Драгалевския манастир, където вече можеше да се кара горе-долу нормално. Хубавото беше, че почти нямаше движение нито нагоре, нито надолу и можех да избирам къде да карам, защото по крайщата на пътя е доста кофти.
От горната отбивка за манастира до хижата с много почивки и без напъване се качих за час и 35 мин. Което си направо бавно като се има предвид, че става дума за 10.5 км. и именно от тази бавност е и коментарът ми за досадата. Не зная колко е денивелацията (трябва да я сметна, но би трябвало да е поне 850-900 м.).
На връщане имаше моменти когато колелото върви с 60+ км/ч и си е страшничко. При над час и половина качването, спускането стана за ~17 мин (до горната отбивка за манастира).
Понеделник, 1 Септември 2014
Тръгнах с идея да карам до Кладница, но силите ми стигнаха повече (всъщност ми свърши времето) и откарах чак до края на Боснек (белият дроб на Перник), където в началото на селото нещо гореше и едвам се дишаше (бахти и белият дроб). Щях да продължа, но стана късно и добре че реших да се върна, че половината от 30-те километра до София ги карах в тъмното. До края на Боснек стигнах за около два часа и половина от които 20-25 минути бяха почивки.
От Водния канал (над Владая) до Кладница е едно от най-готините карания, които съм правил. Минават се около 15 километра по тясна горска пътека с леко спускане, на която двама човека не могат да се разминат, но пък спокойно се поддържа скорост около 25 км/ч при спускане. Ако има повече колоездачи по пътеката сигурно ще е опасно, но понеже бях сам се изкефих максимално.
Изкачването от Владая до Водния канал е гадно и там е хубаво да се бута или носи колелото. Изобщо където има яко изровен път с големи камъни и е по-стръмно, май е най-добре да се минава пеша. Не се губи много време, а и в каране ще се хвърлят повече сили отколкото ще е полезно.
70+ километра каране, 40 отиване през гори и камъняци и 30 връщане по магистрала и "първокласен" път и естествено задната гума я спуках на пет километра от вкъщи. Да ви сера на първокласните български пътища. В гората е по-безопасно...
Четвъртък, 28 Август 2014
Втора официална тренировка - качване до Копитото. Резултат - 15 км. за 90 мин., а връщането от Копитото до светофара на бул. България само за 20 мин. Много е готино когато в един момент излизаш над дърветата и започват да се виждат съседните хълмове.
Междувременно три пъти вече се качвам до Тихия кът и се спускам до Владая по пътеката. В момента я правят и да се кара по нея с 25-30 км/ч както е покрита с три пръста пясък и тук там чакъл си е добро приключение. Общо взето държиш здраво кормилото и гледаш да не мърдаш много-много, че иначе падането не ти мърда.
Дано пътеката стане по-твърда, че в момента ако караме по нея няколко човека едновременно ще е доста опасно. Иначе от Тихия кът до Владая спускането ми отнема около 6 мин.
Следващата цел е Кладница, до където трябва да карам три-четири пъти, за да видя как ще се чувствам след качването и спускането. Трябва да се трупат километри.
Понеделник, 11 Август 2014
Започнах подготовка за обиколката на Витоша през 2015 г. От няколко години се каня, но мисля този път да съм сериозен и да участвам (ако не вземе да ме блъсне нещо междувременно).
Щях да карам следобед, но нещо не бях на кеф и чак надвечер ми дойде вдъхновение.
Тръгнах в 20:10 от нас (даже с каска!) като спирах само на едно място, за да почина половин минута и да сменя водата на рибките. Оказа се, че е можело и да не спирам, бил съм само на двеста метра от Тихия кът.
Като за първи опит по трасето - резултат ~60 минути от вкъщи в Борово до Беловодски път, където започва спускането към Владая. Изминатото разстояние - малко над 10 километра, денивелация около 450 метра).
Вече беше станало към 21:10 и беше доста тъмно като по цялата пътека през гората почти нищо не се виждаше, та се наложи да се върна.
Спукането до Била на България ми отне отне 12-13 минути, заради тъмното. На светло вероятно ще съм по-смел.
Рапорт даден, а следващото каране ще след поне седмица защото просто няма да съм в София. Голяма подготовка ще падне...
За авто/мото туристите пък, ето връзка към скорошна разходка на Дедо Влади из Балканските страни на мотор - Македония, Албания, Черна гора и малко Хърватска - 2014 год..
[ Коментари: 4 ]Коментари
Аз тази година минах обиколката за пръв път. Не бях в добра форма - не бях карал от много време. Не е кой знае какво - не се притеснявай. Проблема с минаването и е по скоро психологически отколкото физически. Подготви се, че това няма да е като нормалното ти каране 20-30км за кеф. Като минеш 60-70км по съвсем друг начин гледаш на всяко байрче и неравност ;) Но иначе има и много добри страни - аз карах сам, но по пътя е пълно с весели хора, на пунктовете те чакат мили хора с лакомства, обстановката като цяло е приятна и зареждаща с положителна емоция.
Няколко съвета:
1. Най-важното!!! Подготви си добре колелото. Сложи хубави гуми и добре напомпени. Повечето колоездачи, които не завършват, са с технически проблеми. Вземи си 1 резервна гума или лепенки.
2. Облечи си удобни дрехи - аз нямам клинче и такива глезотии - но си обуваш удобно бельо, гащи, обувки и по възможност тениска, която да съхне бързо. При цял ден въртене потен може да се протриеш, да излезят пришки и други такива да ти провалят удоволствието.
3. Ограничи багажа! Раница ще ти разкаже играта в жегата. Най добре ако можеш в една чантичка под седалката да си сложиш лепенки за гуми, лепенки за рани, 1-2 вафли. Бидон с вода на рамката и друго не ти трябва. Има някой тръгват с по 10 кила раници ;) Храна и вода има по пътя.
4. Карай внимателно и не бързай. Има много колоездачи които бързат и стават на места бутаници, скандали , катастрофи. Давай им път кадето можеш и си карай с твоето темпо (ако не си тръгнал за класиране , а да обиколиш просто)
5. Много зависиш от времето - но там няма много какво да направиш. Най добре си вземи слънцезащитен крем защото на баира към Чуйпетльово и после на полето към Ярема стигаш по обяд а сянка няма-опасността от изгаряне е голяма! Тази година поне беше облачно и влажно - имаше много кал, но пък не беше жега.
6. Мини маршрута преди това - дори да е на 2-3 пъти да го опознаеш и да знаеш къде са гадните места. Аз не го бях правил и не можах да си разпределя правилно силите. Бях грохнал преди най-тежката част и там се наложи да потикам 1 час за да почина. (По този повод да кажа, че по добре да не се почива сядайки, а тикайки).
Успех с обиколката и не се плаши - не е толкова зор. Аз доста се бях изморил, но след финиширането си покарах и още 6-7км до вкъщи (то беше песен по асфалта след цял ден черни пътища)
Благодаря за споделения опит! Конкретно по съветите:
1. За колелото мислех да си взема една или две резервни гуми, може да пробвам и с лепенки, но поне една резервна гума е хубаво да има, че ако се разцепи яко лепенките няма да ме спасят.
2. По повод дрехите, предполагам ще се обзаведа с клин, карал съм с неудобни и знам каква е гадост. Нещо леко.
3. По повод багажа и аз мисля, че една бутилка за вода, резервните гуми, помпа и някакви сладорийки ще стигнат. Раница в никакъв случай, защото и без нея потенето е сериозно, а с раница на гръб още на 30-тата минута гърба ми ще е все едно съм се къпал с дрехите.
4. Път не давам :) Ама не карам и бързо и не съм конфликтен (много :) Добре е, че пешеходците и колоездачите не се засичат вече, иначе е било доста по-опасно и за двете страни.
5. Надявам се да не вали, защото хич не ми се кара в кал.
6. Маршрута мисля да го мина поне 4-5 пъти (даже и в обратната посока ми се ще да го мина). Това ми е най-голямото притеснение в момента, че не го познавам. Гледам gps тракове, чета описанието и полека лека, ще го мина веднъж кротичко, за да го запомня пък после още няколко пъти, за отчитане на времето. Мисля да си сложа в началото за цел 8-9 часа, да видим. Като се знам как карам около 6-7 часа ми се струва напълно реално.
8-9 часа е нормално време за завършване с добро каране и дори с почивки и тикане на места. Карането в кал не е приятно, тази година обаче бяха осигурили водоструйки на пунктовте след най голямата кал - което помага поне да си изчистиш колелото. За това че ти ще си в кал - там няма измъкване, но не е част от кефа :)
Даването на път нямам предвид да се отбиваш и да чакаш, а да има култура - когато някой се е засилил и ти подвикне, че те задминава да се разминете безпрепядствено. На старта бяха 1300-1400 човека и всички тръгват заедно и в началото и карат заедно - още не са изморени. Към края вече са се разпределили и няма проблеми. Най неприятно е на "сингъл трака" между Владая и Кладница. Там всички карат още горе долу заедно, а пътеката е тясна и няма място за задминаване. Там стават и конфликтите (силно казано конфликти де, като цяло хората са готини).
Чак да се притесненяваш за маршрута няма смисъл. И да не го знаеш маршрута е много добре маркиран, няма как да се изгубиш , а и навсякъде е пълно с 'колеги' :)
Здравей, прекрасни разкази-пътеписи . благодаря за образният език :))))) . с кои туристически агенции пътуваш. ще ми бъде полезно като инфо.благодаря !
Понеделник, 31 Март 2014
Смяната на времето или Daylight Saving Time може да изиграе лоша шега на системните администратори, които разчитат на crontab, за да се изпълни програма в определен час. Просто още една мина, на която задължително рано или късно ще стъпиш.
Като повечето готини капани и този е организиран така, че да паднеш в него без да се усетиш. DST корекциите се случват два пъти на година, винаги в почивен ден като при едната корeкция "губим" един час (от 02:59 EET часът става 04:00 EEST), а при втората един час се случва два пъти (02:59 EEST -> 03:00 EEST -> 03:59 EEST -> 03:00 EET).
Това което трябва да се помни е никога да не слагате cron job,
който се изпълнява между 03:00 и 03:59, тоест редове от сорта на0 3 * * * ~/cron/some_script.sh
ще ви донесат неприятна изненада.
Уж ги знам тези работи, но те такива знаещи като мен са най-опасните и поради скрипт, който почиства стари данни в 3 сутринта за малко да се препълнят дисковете на няколко машини. Добре че съм оставил достатъчно място и успях да хвана проблема навреме (2 часа преди дисковете реално да се препълнят).
[ Коментари: 7 ]Коментари
За това - всички сървъри по UTC.
На теория (и на практика де) си прав, само че е доста недружелюбно спрямо админа и спрямо всеки, който се опитва да използва cron.
Аааа и аз се научих вече...никога не ми беше кой знае какво да се повтори нещо или да се изпусне 2 пъти годишно. Ама след заклещен дабъл фул бекъп миналата година изведнъж започнах да мисля и аз така че 03h-04h е "No-No" time за cron. 04.15 минимум, да не стават грешки за някоя секунда или минута дрифт ;-)
Абе Жоро, немаш си друга работа, хубаво не беше писал от месеци, що го написа горното.
Шашах се и вземах да си проверя и аз часовника на сървъра и какво да видя - изостанал с 1 минута и 2-3 милисекунди.
Пуснах 2-3 пъти синхронизация с множество онлайн часовници, за да е по-верен.
Обаче преди малко реших да си погледна статистиката за сървъра, използвайки vnstat и какво да видя - за целият март 43ГБ, за днес 65 GB.
Прерових 100 лога, ръчках Коко да гледа и той неговите логове и се чешех по кратуната, че са ме хакнали, докато Коко не попита - абе да не си барал часовника днес.
Дължиш ми една бира. (Grolsch ако може)
Чешкият пилзен също става! Не разбрах що трябва да черпя но щом трябва - нямаш проблеми.
Щото ако не беше писал за твоя часовник, нямаше да барам моя ;)
Така, така...че иначе виж какво става с хората, които забравят да черпят:
"Bomb may have exploded in Irish suspect’s face because he forgot to change clocks for Daylight Savings Time"
http://news.nationalpost.com/2014/04/02/bomb-may-have-exploded-in-irish-suspects-face-because-he-forgot-to-change-clocks-for-daylight-savings-time/
Петък, 7 Март 2014
Ъпгрейди в петък не се правят, но случаят е специален.
От всички машини, които вършат някаква работа при нас, днес последните останали три 32 битови бяха обновени със 64 битови ядра и системни библиотеки, а постепенно и програмите по тях ще ги последват.
Тези машини са инсталирани в далечната 2002-ра година и са обновявани за последните 12 години постепенно от Slackware 7 до 14.0 (още не са на 14.1) минавайки през 17 официални версии, доста -current и ядра 2.2, 2.4, 2.6 и 3.x.
Минаването им на Slackware64 им гарантира продължаване на живота още дълго време.
[ Коментари: 4 ]Коментари
От 2002 до сега и мапините са ви още живи?! Респект! Или си метнал отдавна всичко на VMWare?
Не използвам виртуалки. Нямам излишен хардуер, за да го хабя за виртуалки, а и всичко се използва на 70-80% на bare metal. Физически тези машини са сменяни на всеки 2-3 години, а само софтуерът е обновяван.
Малко фирми го правят, но след като имате възможност за истински life cycle management...;)
Но мисля, че за вуртуализирането грешиш - губят се 2-5%, но предимствата си заслужват, макар че и това си е до фирма.
Модерните фирми виртуализират, защото е модерно :)
Не мога да си го представя Жоро как ползва VMWare.
Сряда, 6 Ноември 2013
От няколко месеца съм забелязал приятната мелодия, която Sky F1 ползват за фонова музика при показването на класирането и въпреки опитите ми да я намеря използвайки стандартните търсачки все удрях на камък.
Днес най-накрая се добрах телефон със Шазам, но опитът ми за детекция пак се провали
(има говор върху музиката). За щастие се сетих, че mplayer трябва да има voice
removal филтър и се оказах прав - mplayer -af karaoke file.ts
Подпомогнат от karaoke филтъра Шазама си свърши работата и резултатът е: Sky Sports F1 scoreboard theme music - Camo & Krooked - Afterlife.
Enjoy!
Събота, 21 Септември 2013
Сутринта към десет чукнах 35 лета. Единственият начин от тук нататък някой да ме определи като млад в разговор е в следващите няколко години да хвърля топа. ;)
[ Коментари: 3 ]Коментари
Ами честито ти остаряване с още една година :)
И не се обаждай -- все още си млад. Когато станеш на моите години, тогава може да претендираш, че току-що си навлязъл в зряла възраст :D
И наздраве ;)
Честит рожден ден! Жив и здрав да си!
От тук насетне почваш да помъдряваш, а не да остаряваш. :-))
А да ти е честито: http://www.youtube.com/watch?v=ZV-3sIAvyzI
Четвъртък, 12 Септември 2013
Пуснах официална версия десет на tsdecrypt. Една година се трупат нововъведения време беше да има и официална версия. Ето и списъка с промените.
Основната новост са ЕММ филтрите (които потребителят трябва да си напише сам :), поддръжка за CHID филтрите на Irdeto (екстра за Радуга), поддръжка на две нови криптосистеми (Griffin и DGCrypt) и разни други дреболии, които вече съм забравил.
[ Коментари: 4 ]Коментари
Ееее, това за Griffin откога го чакам :)
Едно предложение - опция, с която да се филтрира desc 0x09 (CA) на изхода. Идеята е, че няма смисъл да продължава да върви този дескриптор в стрийма, тъй като вече е декодиран, но пък някои програми и приемници, поради наличието му показват програмата в листингите си като кодирана.
На мен не ми пречи, а и не ми се занимава да преписвам PMT и SDT заради разни бъгави приемници. Преписването на тези таблици е работа на мултиплексора. Сега ако някой ми прати пач дето ги прави тези неща - екстра, ама не мен не ми се пише.
Ако ще модифицирате PMT и SDT, може да сложите i опция за PID и SID remapping :)
И точно за да избегна подобни желания, които изобщо нямат място в декриптиращия софтуер, не съм тръгнал да добавям излишни неща.
Google търсене в дневника
Disclaimer: Except where otherwise noted all opinions expressed here are personal
opinions of the author and do not reflect official opinions of my employer or
any other person, company or organization associated with the author.
Copyright: Except where otherwise noted the content of this site is licensed under a
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Copyright (cc) 2003-2011 Georgi Chorbadzhiyski. Some rights reserved.
Comments, texts and pictures not signed by me are property of their respective owners.
Страницата е генерирана от Glog v3.99-test
Аз лично карам с Firefox и uBlock за андроид. Така можеш да си спираш и кофти java-scripts. Ползва същите като Adblock филтри.
Освен това firewall/VPN е задължителен - примерно си инсталираш някакъв калкулатор и VPN-a рапортува, че калкулатора иска да се върже към определен адрес ... да, да ама не :)
Използвам noroot firewall.
Написа Иван на 04-Jun-2018 00:48